Шестиците в училище
и шестиците в живота
Автор: Динка Колева, фамилен консултант
„На малкото дете бих дал крила, но бих го
оставил само да се научи да лети.”
Г абриел Г. Маркес
Да станеш родител – това е едно най-вълну-
ващите и прекрасни неща, които можем да изжи-
веем. Да си родител обаче е отговорност и пре-
дизвикателство. Всеки се стреми да бъде добър
родител за своите деца и желае те да израснат
здрави, да бъдат успешни и щастливи.
Едно от важните събития в живота на дете-
то, а и в този на неговите родители, е тръгва-
нето на училище. Започва трескава подготовка.
Цялото семейство се вълнува, всички премина-
ват през много и различни емоции и очаквания...
Какво се случва, когато вече имаме ученик?
Настъпва съществена промяна за цялото се-
мейство, породена от новите роли и отговорнос-
ти. В училище детето получава по-голяма неза-
висимост, но има и повече задължения – да бъде
точно, старателно, да спазва определени прави-
ла, да умее да се самообслужва. Нужно е време
детето да се приспособи. За родителите също е
необходимо време, за да могат да се адаптират
към настъпилите промени. Трябва да приемат
факта, че детето им е пораснало и е необходимо
да насърчават неговата самостоятелност.
Общоприето е, че една от основните задачи
на училищното образование е интелектуалното
развитие на детето. Първите няколко години в
училище влияят съществено върху представата
на човека за самия себе си – като за компетентен
и способен. Самооценката на детето е свързана
освен със себеоценяването, също така и с оцен-
ката и мнението на другите за него. Много опре-
деляща роля за формирането и поддържането на
реална и добра самооценка има отношението на
родителите към детето. В желанието си да осигу-
рят блестящо бъдеще за своето дете, някои роди-
тели изискват висок училищен успех. До тук всич-
ко би било чудесно, но... стига да не е последвано
от прекалено големи очаквания – да бъде отлич-
никът на класа и гордостта на семейството. По
принцип и в това няма нищо лошо, стига успехът
на детето да не се превърне в самоцел, а самото
то – в средство за осъществяване на нереализи-
раните родителски амбиции.
Съществено влияние върху детето има и
оценката на учителя. В тази връзка е нормално в
известна степен то да приема себе си за успешно
и значимо, когато има високи оценки и постиже-
ния в училище. Безспорно е и че придобитите
знания разширяват неговия светоглед и съответ-
но, неговото самочувствие и увереност.
Дали успехът в училище гарантира успех в
живота?
Трудно би могло да се отговори кратко, ед-
нозначно и категорично на този въпрос. Също
така няма готови и общовалидни рецепти. Все
пак, има някои важни неща, върху които си стру-
ва да помислите.
Важно е да отбележим, че основите на
бъдещите успехи на детето в училище и реализа-
цията му в живота като цяло, са положени през
първите шест години. Не че следващите са без
значение или окончателно и завинаги всичко
е предрешено, но това е много определящ пе-
риод от живота на детето – за емоционалното и
интелектуалното му развитие. Установено е, че
интелигентността на възрастния се определя
в най-голяма степен от типа интелектуално
стимулиране, което е получавал в детството
си, също и от привързаността, която е изградил
към значими за него възрастни – авторитети в
детството му.
Доброто образование е важна предпос-
тавка за успешността, но само по себе си не би
могло да гарантира успех в живота. Да не забравя-
ме, че живеем в изключително динамично време,
характеризиращо се с бързо и често променяща
се среда. Голяма част от информацията, усвоена в
училище, след няколко години не е вече актуал-
на. Ползата, която най-вече училището носи,
не е в самите знания, а в развиването на мо-
тивация и навици за усвояването им, както и
в това, да помогне на детето да открие своите
интереси и своите силни страни.
Какво е важно , за да пренесем успехите от
училище – в живота?
Ето няколко важни фактора, които могат да
помогнат бележникът с шестици на детето да се
пренесе като модел за успехите му като възрас-
тен:
Първото и най-важно нещо е детето да
се чувства прието и обичано. То има нужда от
подкрепа и ресурси, за да може да развие усе-
щането за сигурност. Важно е да се отбележи, че
безусловното приемане не означава задължи-
телно приемане и на неприемливо поведение
от страна на детето. Важна е позитивната под-
крепа, при която вниманието се насочва към не-
щата, които детето прави добре, а не само към
грешките. Тази подкрепа е сигурна основа, чрез
която детето чувства принаделжност и усеща
закрила, както в своите успехи, така и в своите
несполуки.
Вторият важен фактор е изграждането на
положителна и реална самооценка, т.е. детето
да усеща необходимостта от своето присъствие
и компетентост, да знае, че е значимо, да бъде
насърчавано и подкрепяно в това да открие
смисъл за своето съществуване. Смисълът е не-
щото, което дава някаква ориентация в живота
и ни движи напред. Той е положителен поглед
към бъдещето. Когато детето се сблъска с про-
блемна ситуация в живота, увереността и само-
чувствието му помагат да се справи и да приеме
зряло неуспехите.
Третият фактор е наличието на социална
компетентност, т.е. различни умения – това
могат да са различни битови умения, умения за
общуване, за вземане на решения, за креативно
мислене, умение на детето да разпознава чувс-
твата си, умение да ги назовава и изразява. Тези
умения помагат на детето да се изправи пред
появилите се проблеми и да знае как да ги раз-
реши правилно. Това разбира се не означава, че
единствено обучението в умения може да раз-
реши всички проблеми, които детето среща и
ще среща в своя живот.
Стига ми тази награда...
Основната задача на родителите е да под-
крепят детето да се развива. Това означава да
го възприемат като самостоятелна личност, раз-
лична от тях. Добре е то само да открие в каква
посока иска да се развива. Всяко дете е единс-
твено и уникално по рода си и заслужава да има
възможността да остане такова и да направи
своите избори.
Успехът спохожда хората, които вярват в
себе си и имат вдъхновение, търпение и сила да
осъществят мечтите си! Вашата награда, скъпи
родители, ще бъде удовлетворението ви, че сте
дали криле на своето дете.
Не винаги и двойките в училище означават
”двойки” в живота.
Александър Бел, който през 1876 г. изобретява теле-
фона, не е бил отличник. Признат е за един от най-вели-
ките изобретатели, но пък е бил слаб ученик – и заради
тези си неуспехи, се отказва от училището на 15 години.
Алберт Айнщайн също не блестял със заложби
- дори предизвиквал печални размисли у родителите
си, които трудно се примирявали с факта, че детето им
е двойкаджия. Трябвало да минат повече от 20 години,
преди близките на охулвания ученик да почнат да подо-
зират за гениалните му способности.
