"Шестиците в училище и шестиците в живота"

Шестиците в училище

и шестиците в живота

Автор: Динка Колева, фамилен консултант

//прочетено за Вас от www.sharenobg.com/бр.37//

„На малкото дете бих дал крила, но бих го

оставил само да се научи да лети.”

Г абриел Г. Маркес

Да станеш родител – това е едно най-вълну-

ващите и прекрасни неща, които можем да изжи-

веем. Да си родител обаче е отговорност и пре-

дизвикателство. Всеки се стреми да бъде добър

родител за своите деца и желае те да израснат

здрави, да бъдат успешни и щастливи.

Едно от важните събития в живота на дете-

то, а и в този на неговите родители, е тръгва-

нето на училище. Започва трескава подготовка.

Цялото семейство се вълнува, всички премина-

ват през много и различни емоции и очаквания...

Какво се случва, когато вече имаме ученик?

Настъпва съществена промяна за цялото се-

мейство, породена от новите роли и отговорнос-

ти. В училище детето получава по-голяма неза-

висимост, но има и повече задължения – да бъде

точно, старателно, да спазва определени прави-

ла, да умее да се самообслужва. Нужно е време

детето да се приспособи. За родителите също е

необходимо време, за да могат да се адаптират

към настъпилите промени. Трябва да приемат

факта, че детето им е пораснало и е необходимо

да насърчават неговата самостоятелност.

Общоприето е, че една от основните задачи

на училищното образование е интелектуалното

развитие на детето. Първите няколко години в

училище влияят съществено върху представата

на човека за самия себе си – като за компетентен

и способен. Самооценката на детето е свързана

освен със себеоценяването, също така и с оцен-

ката и мнението на другите за него. Много опре-

деляща роля за формирането и поддържането на

реална и добра самооценка има отношението на

родителите към детето. В желанието си да осигу-

рят блестящо бъдеще за своето дете, някои роди-

тели изискват висок училищен успех. До тук всич-

ко би било чудесно, но... стига да не е последвано

от прекалено големи очаквания – да бъде отлич-

никът на класа и гордостта на семейството. По

принцип и в това няма нищо лошо, стига успехът

на детето да не се превърне в самоцел, а самото

то – в средство за осъществяване на нереализи-

раните родителски амбиции.

Съществено влияние върху детето има и

оценката на учителя. В тази връзка е нормално в

известна степен то да приема себе си за успешно

и значимо, когато има високи оценки и постиже-

ния в училище. Безспорно е и че придобитите

знания разширяват неговия светоглед и съответ-

но, неговото самочувствие и увереност.

Дали успехът в училище гарантира успех в

живота?

Трудно би могло да се отговори кратко, ед-

нозначно и категорично на този въпрос. Също

така няма готови и общовалидни рецепти. Все

пак, има някои важни неща, върху които си стру-

ва да помислите.

 Важно е да отбележим, че основите на

бъдещите успехи на детето в училище и реализа-

цията му в живота като цяло, са положени през

първите шест години. Не че следващите са без

значение или окончателно и завинаги всичко

е предрешено, но това е много определящ пе-

риод от живота на детето – за емоционалното и

интелектуалното му развитие. Установено е, че

интелигентността на възрастния се определя

в най-голяма степен от типа интелектуално

стимулиране, което е получавал в детството

си, също и от привързаността, която е изградил

към значими за него възрастни – авторитети в

детството му.

 Доброто образование е важна предпос-

тавка за успешността, но само по себе си не би

могло да гарантира успех в живота. Да не забравя-

ме, че живеем в изключително динамично време,

характеризиращо се с бързо и често променяща

се среда. Голяма част от информацията, усвоена в

училище, след няколко години не е вече актуал-

на. Ползата, която най-вече училището носи,

не е в самите знания, а в развиването на мо-

тивация и навици за усвояването им, както и

в това, да помогне на детето да открие своите

интереси и своите силни страни.

Какво е важно , за да пренесем успехите от

училище – в живота?

Ето няколко важни фактора, които могат да

помогнат бележникът с шестици на детето да се

пренесе като модел за успехите му като възрас-

тен:

Първото и най-важно нещо е детето да

се чувства прието и обичано. То има нужда от

подкрепа и ресурси, за да може да развие усе-

щането за сигурност. Важно е да се отбележи, че

безусловното приемане не означава задължи-

телно приемане и на неприемливо поведение

от страна на детето. Важна е позитивната под-

крепа, при която вниманието се насочва към не-

щата, които детето прави добре, а не само към

грешките. Тази подкрепа е сигурна основа, чрез

която детето чувства принаделжност и усеща

закрила, както в своите успехи, така и в своите

несполуки.

Вторият важен фактор е изграждането на

положителна и реална самооценка, т.е. детето

да усеща необходимостта от своето присъствие

и компетентост, да знае, че е значимо, да бъде

насърчавано и подкрепяно в това да открие

смисъл за своето съществуване. Смисълът е не-

щото, което дава някаква ориентация в живота

и ни движи напред. Той е положителен поглед

към бъдещето. Когато детето се сблъска с про-

блемна ситуация в живота, увереността и само-

чувствието му помагат да се справи и да приеме

зряло неуспехите.

Третият фактор е наличието на социална

компетентност, т.е. различни умения – това

могат да са различни битови умения, умения за

общуване, за вземане на решения, за креативно

мислене, умение на детето да разпознава чувс-

твата си, умение да ги назовава и изразява. Тези

умения помагат на детето да се изправи пред

появилите се проблеми и да знае как да ги раз-

реши правилно. Това разбира се не означава, че

единствено обучението в умения може да раз-

реши всички проблеми, които детето среща и

ще среща в своя живот.

Стига ми тази награда...

Основната задача на родителите е да под-

крепят детето да се развива. Това означава да

го възприемат като самостоятелна личност, раз-

лична от тях. Добре е то само да открие в каква

посока иска да се развива. Всяко дете е единс-

твено и уникално по рода си и заслужава да има

възможността да остане такова и да направи

своите избори.

Успехът спохожда хората, които вярват в

себе си и имат вдъхновение, търпение и сила да

осъществят мечтите си! Вашата награда, скъпи

родители, ще бъде удовлетворението ви, че сте

дали криле на своето дете.

Не винаги и двойките в училище означават

”двойки” в живота.

Александър Бел, който през 1876 г. изобретява теле-

фона, не е бил отличник. Признат е за един от най-вели-

ките изобретатели, но пък е бил слаб ученик – и заради

тези си неуспехи, се отказва от училището на 15 години.

Алберт Айнщайн също не блестял със заложби

- дори предизвиквал печални размисли у родителите

си, които трудно се примирявали с факта, че детето им

е двойкаджия. Трябвало да минат повече от 20 години,

преди близките на охулвания ученик да почнат да подо-

зират за гениалните му способности.