Pyrvoklasno-carstvo-ou-R-Knqginq: Как да научим детето да обича книгите

Позната ли ви е следната ситуация:

Искате да подарите на детето си книга вместо най-новата щуротия, измислена от алчните производители на играчки, а то реве, та се къса? Водите го в книжарница с идеята да му купите „Карлсон“, „Мечо Пух“ или нещо не толкова класическо, но забавно, а отрочето ви се залепя за плюшения Мечо Пух, не за хартиения? Или за някой нов робот, кукла, нещо пищящо, в ужасяващи, кичозни цветове, което само като го погледнете и вече си представяте как събирате чарковете му из цялата къща, а след около месец то и не функционира повече... А помните ли това клипче?

Върнете лентата.

Какво направихте преди да заведете детето в книжарницата и да му кажете „Сега трябва да ти купим книга!“ (често със същия тон, с който му обяснявате, че ей сега чичо доктор ще му извади едно зъбче)? Често ми се е налагало да работя с деца и книги едновременно. Те, повярвайте ми, са далеч по-капризни читатели от родителите си.

Имам няколко отработени такитики, които всеки родител може да приложи и сам, и няколко съвета, които предполагам, че ги пише в някоя умна книга, но нищо не пречи да ги повторим?

1. Имайте книги, четете ги и четете на детето си

Във „Големите измами и как всички участваме с тях“ Стивън Левит обяснява много подробно как присъствието на книги в дома влияе пряко на възпитанието на детето – когато то е свикнало да възприема книгите като част от ежедневието и нещо нормално, ще има по-малко предразсъдъци към тях. Важно е детето да ви вижда с книги – книги, а не списания. Не може да искате от него да чете, а вие да прехвърляте набързо новия брой на някое клюкарско издание или брошурката на местния хипермаркет и това да ви е четенето за седмицата. Мисля, че няма смисъл да ви обяснявам колко е важно да четете на децата си – всички светила са се произнесли по въпроса. Ето и един практичен довод – едно ходене на кино в почивен ден с детето няма как да ви излезе по-малко от 30 лв. Една хубава, илюстрирана, цветна книга с приказки може да се намери за половината от тези пари, а ще я четете поне 2 седмици. И ще имате гарантирани пълноценни минути с детето ви.

2. Говорете с детето си за книги

Децата обожават да опознават родителите си. Говорете му за любимите си книги, разкажете му как сте се научили да четете, коя книга ви е била най-интересна, когато сте били на неговата възраст... Това е същото като да ви вижда, че четете – децата обичат да имитират възрастните, погледнете игрите им. Когато предлагам книга на някое дете, винаги, винаги му казвам моето мнение за нея – дали ми е харесала, защо, кога съм я чела... Когато видят, че не ги прилъгвате, а се опитвате да говoрите с тях нормално, като с деца, но без да се лигавите (децата разпознават фалша и лицемерието по-добре от възрастните!), може и да се вслушат в това, което им казвате.

3. Не превръщайте книгата в наказание

Колко често обещавате награда, ако дето прочете нещо? Или му казвате, че ще получи нова играчка, ако прочете нещо? Стига! Книгата и четенето не са наказание – не ги представяйте като такова, така само вредите на детето си. С принуда няма да постигнете нищо, освен отвращение. Не го задължавайте, а се постарайте да събудите интереса и желанието му да чете. Така стигаме до:

4. Оставете го само да я избере

Можете, даже е задължително да споделите какво сте чели като малки и какво препоръчвате, но в никакъв случай не натрапвайте своя избор на детето си. Оставете го само да разгледа кориците и картинките, ако може – да прочете анотациите на задната корица, да разгърне книжката и да се увери, че шрифтът и големината му са му окей – примерно има много хубави детски книги, които заради нескопосано оформление са нечетивни: първокласник не може да се справи с декоративните, но неразбираеми шрифтове, нито пък с малките букви. Слава богу, вече почти никъде не слагат „Здрач“ при детските книги, но ако все пак имате подобен проблем, бъдете откровени: тази книга не е подходяща за момента, но обещавате, че ако, когато порасне, все още я иска, ще я вземете.

5.Нека детето ви има собствена библиотека пък била тя и само един рафт. Знанието, че нещо е твое, те прави отговрен за него... Нека детето държи на книгите си, както държи на играчките си и както го карате да си ги прибира и пази, нека така се отнася и към книжките. Купете му собствени книгоразделители - колкото по-шарени и закачливи, толкова по-добре. Децата обожават да събират разни неща, а разделителите са доста по-евтини и ефектни от някои ненужни играчки и карти, които после събирате из цялата къща.

И една лична молба: отделете време и заведете детето си в библиотека или книжарница. Нека се научи, че книгата не е кисело мляко или шоколад и не се купува от супермаркета.

Ако искате да ни разкажете как възпитавате любов към книгите у вашето дете и да спечелите книга, както за вас, така и за малчугана, може да ни пишете и да вземете участие в рубриката "Аз чета с мама" на email smama@azcheta.com и в специалната група в Читалнята.

Written by :