понеделник, 12 септември 2011 г.

Мария Петрова: Вслушвайте се в думите на децата си, чуйте и открийте интересите им...

Мария Петрова: Вслушвайте се в думите на децата си, чуйте и открийте интересите им...

Мария Петрова е от отдадените на своята професия и на децата начален учител. Прекрасен човек, който държи да е изряден в работата си и винаги да добавя по още нещо. Това лято Мария бе сред активните хора в организацията на „Забавното лятно четене“, инициатива на Az-deteto.bg и наш посланик на четенето за град Пловдив. Ето какво споделя тя в това интервю специално за читателките на Az-jenata.bg.
Кое Ви привлича в учителската професия?
Да работиш с деца е удоволствие. Те искат да се забавляват, а ти подаваш възможностите. Ще им предоставиш информацията по начин, който да ги впечатли. Ще ги научиш на игри, в които да са заедно с приятелите си...
А те винаги ще намерят време, за да ти разкажат някоя забавна случка. Ще те попитат за десети път : „И днес сте ни подготвили интересна тема, нали?! Подскажете ни малко!“...
Мария Петрова: Вслушвайте се в думите на децата си, чуйте и открийте интересите им...Как съчетавате личния си живот и служебните ангажименти?
Не ми се налага :) Връщам се вкъщи и „работата с деца“ продължава, но на друг фронт. Тук пак се съветваме къде и какво трябва да се яде, колко е хубаво, когато всяко нещо си знае мястото... Пак някой иска да му прочетеш нещо вълнуващо, а потокът от въпросителни не спира.
Обичам да работя до късно и щом мъничките принцески заспят се усамотявам, за да опиша мислите си за другия ден.
А кои са най-честите Ви трудности и предизвикателства в професионален аспект?
Работиш с новото поколение, което е свидетел на стотици промени. Трябва първо себе си да успокоиш, че ще можеш да се справиш с това, а после да научиш и тях да се приспособяват. Децата срещат трудности в общуването със съучениците си и най-бързият начин да реагират е с агресия. Използвам всеки удобен случай, за да говоря за това с тях. Имам чувството, че времето не стига за нищо!
Четат ли днешните децакакви са наблюденията Ви? И как можем ние, възрастните да помогнем децата да четат повече?
Аз работя с първокласници и виждам колко са амбицирани да четат и знаят. Когато им покажа нова книжка, те се надпреварват кой пръв ще я вземе, за да я прочете. А когато и към нея има предложение за забавно продължение :), не забелязват, че междучасието е дошло и си е отишло. Показвам им как да си направят мини театрално представление; как да си изработят героите от различни материали; как да трансформират текста, че да стане забавен за слушане; карам някой да им подсказва грешно продължението на приказката, за да я променят на мига... А друг път започвам деня с предложение за конкурс по изобразително изкуство, който е по дадена книжка и всички часове бъбрим само за нея. Накрая имаме такава „продукция“, че всяка галерия би ни завидяла.
Вие сте Посланик на детското четене в Пловдив. Отношението на децата към книгите и библиотеките?
Моите възпитаници се включиха в големите кампании, които подкрепяха интереса им към книгите. Смяхме се с Баба Цоцолана, карахме се на Ян Бибиян, фантазирахме още поразийки, които би могъл да направи Карлсон..., а после ги рисувахме още по-щури. Надпреварваха се кой ще донесе книжката от библиотеката, за да си вземе пръв по-интересните книжки и за него, та да каже : „Аз тази още кога я прочетох!“
Най-мило ми ставаше, когато идвах на училище след разходка до Детски отдел на НБ„Иван Вазов“. Те ме посрещаха още на вратата и вкупом викваха :„Я да видим какви интересни книжки сте взели на Вашите деца!“... Знаеха, че денят ще завърши след прелистването и на последната от тях, поне една ще остане за по-дълго в класната стая, а тази, за която ще питат най-много, ще им прочета.
Когато (по Коледа) им казах, че можем сами да си купим нови книжки за училищната библиотека, те ококориха очи. Цяла седмица майсторяха картички и украси за елха, а щом дойде време да наредим базара – нямаше дете, което да не се бе включило в реализирането на идеята. Поканиха родителите си да разгледат, обясниха им какво цели тази изложба и резултатът не закъсня. Имахме стотици нови книги, които те сами избраха. Имаха и честта да ги разлистят и прочетат първо те. Магията на Коледа беше пълна!
Къде са родителите в този процес? Дали не дават по-големи очаквания и задачи на учителите от необходимото?
Аз съм родител и без да почета на децата си не приключвам деня. Много съм придирчива към книжката, която ще оставя в ръцете им – трябва да е с весели илюстрации, много пъстри и красиви, със забавен текст и лудуващи герои, които да се запомнят. Не пропускам случай да попитам на кого прилича това мече (например), да започна строфа от текстчето, а те да не ме изчакат да довърша и да го изрецитират сами, да вземат новото детско списание и да се скрият в някоя стая, за да не им пречи никой докато го четат...
А много обичам, когато си говорим с отговорните за децата си татковци и майки, баби и дядовци, за това как са намерили онази книжка, която съм показала вчера в училище, как са прочели от домашната библиотека забравеното от детството томче с прекрасни приказки, какви нови успехи имат с бързината на четене възпитаниците ми...
Какво пожелавате на нашите читатели?
Вслушвайте се в думите на децата си, чуйте и открийте интересите им... После потърсете подходящата за тях книжка и идете с тях, за да им я вземете. Докато не могат – четете им Вие, а после пак им четете, за да обсъждате заедно. Ходете с тях на инициативите, посветени на книгата. Аз го направих тази година и по-голямата ми дъщеря не спря да говори колко било хубаво, какво сме видели, как сме си прекарали чудесно времето заедно. Няма да споменавам колко книжки си донесохме!
Искате да споделите ценни мигове със съкровищата си – вземете книжка, гушнете принца или принцеската си и четете заедно.
Пожеланието Ви към колегите Ви, учители от цялата страна, по повод началото на новата учебна година?
Пожелавам Ви десетки прекрасни поводи да се забавлявате в света на децата! Украсете го, за да Ви е приятно и на Вас.
Не им подготвяйте списък с литература, а им занесете книжките, които са Ви впечатлили. Разкажете им каква чудновата вселена сте открили там. Помогнете им сами да напишат приказка, стихче, а защо не и книга. После занесете създаденото в училищната библиотека, за да го прочетат и другите деца. Аз вече съм си запланувала реализирането на подобна идея.